Павел Божигробски
| Павел Божигробски | |
| български духовник | |
| Роден |
около 1795 г.
|
|---|---|
| Починал | 1871 г.
|
| Религия | православие |
| Павел Божигробски в Общомедия | |
Павел Божигробски е български духовник, архимандрит, и просветен деец от Българското възраждане.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Павел, чието светско име е неизвестно, е роден в ениджевардарското село Кониково, днес Дитико, Гърция. Точната година на раждането му е неизвестна, но се знае, че непосредствено след края на Кримската война през 1856 година е бил на 60-65 години. От рано остава сирак, а след потурчването на сестра му, се замонашва в Зографския манастир. Ръкоположен е в архимандритски сан и е назначен за протосингел на Йерусалимския патриарх. От 1850 до 1866 година Павел е главен представител на божигробските таксидиоти (божигробски протосингел) в Солун.[3] От периода 1850 - 1856 година са запазени писма от патриарх Кирил II Йерусалимски до Павел Божигробски.[2]
През 1865 година на път като таксидиот за Прага спира в Белград, където се запознава с Ян Шафарик, по това време директор на Белградската библиотека и музей. Шафарик го препоръчва със специално писмо на владиката Владислав Ригер, в което нарича Павел „благоговеен отец... родом македонски българин“.[1] За кратко е игумен на манастира „Свети Гаврил Лесновски“ при Кратово. От 1867 година Павел е свещеник в Солун и подпомага финансово тамошното българско училище. От 1866 до 1870 година е председател на българската община във Воден. На няколко пъти е канен да оглави Солунската българска община, но отказва поради възрастта си. През лятото на 1871 година е интерниран от Воден в Солун без право да напуска града.[4] В 1871 година обаче след създаването на Екзархията по молба на екзарх Антим I оглавява българската община в Битоля.
Павел е близък с патриарх Кирил II Йерусалимски, което може би допринася за това тази патриаршия да не признае наложената на Българската екзархия схизма през 1872 година.
Архивите му се съхраняват в НБКМ-БИА.[2]
Кониковското евангелие
[редактиране | редактиране на кода]
Павел Божигробски е автор на няколко превода на църковни книги, най-известният от които е Неделното евангелие, отпечатано в 1852 година в печатницата на Киряк Държилов в Солун с гръцки букви. Преводът е направен на новобългарски език – на родния диалект на отец Павел и е важен извор за историята на българския език.
Текстът на заглавната страница на евангелието гласи:
| „ | ΕΥΑΓΓΕΛΙΕ ΝΑ ΓΟΣΠΟΔΑ ΜΠΟΓΑ Η ΣΠΑΣΑ ΝΑΣΕΓΟ ΙΗΣΟΥΣΑ ΧΡΙΣΤΩ, ΣΙΓΑ ΝΟΒΟ ΤΥΠΟΣΑΝΟ ΝΑ ΜΠΟΓΑΡΣΚΟΙ ΓΕΖΙΚ. ΖΑ ΣΕΚΟΑ ΝΕΔΕΛΙΑ ΟΤ ΓΟΔΙΝΑ ΔΟΓΟΔΙΝΑ ΣΟ ΡΕΤ. ΠΡΕΠΙΣΑΝΟ Η ΔΙΟΡΤΩΣΑΝΩ ΟΤ ΜΕΝΕ ΠΑΥΕΛ ΙΕΡΟΜΟΝΑΧ, ΜΠΟΖΙΓΡΟΠΣΚΗ ΠΡΩΤΟΣΥΓΓΕΛ, ΡΟΔΟΜ ΒΟΔΕΝΣΚΑ (Επαρχια) ΟΤ ΣΕΛΟ ΚΟΝΙΚΟΒΟ. ΣΟΛΟΝ ΣΤΑΜΠΑ ΚΥΡΙΑΚΟΒΑ ΔΑΡΖΗΛΕΝ. 1852 | “ |
Предаден с кирилица:
| „ | Евангелие на Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христо, сига ново типосано на богарской йезик за секоа неделя от година догодина со рет. Преписано и диортосано от мене Павел йероманах, божигропски протосингел, родом Воденска (Епархия) от село Кониково. Солон, Стампа Кирякова Дарзилен. 1852.[5][6] | “ |
Единадесет години след това Кониковско евангелие в 1863 година в Кулакия също е преведено евангелие на новобългарски с гръцки букви, така нареченото Кулакийско евангелие.
Други трудове
[редактиране | редактиране на кода]През 1856 година отец Павел издава в Цариград „Апостол или деяния и послания святих апостолов“ – превод на църковнославянски, подготвен от него още през 1841 година. Този Изборен апостол претърпява второ издание през 1871 година.
През 1858 година Павел Божигробски издава отново в Цариград в печатницата на Александър Екзарх „Священное и божественное евангелие Новаго завета“ – също в превод на църковнославянски[3].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „"Апостол или деяния и послания святих апостолов“, Цариград, 1856 година
- Български възрожденски книжовници от Македония. Избрани страници. С., 1983, с. 119.
- Иванов, Йордан. Български старини из Македония. С., 1908 и 1931, с. 181-183.
- Стефанов, П., йером. Архимандрит хаджи Павел Божигробски (По повод 120 години от неговата кончина). – Църковен вестник, № 35, 11 октомври 1991.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. II (от фонд № 28 до фонд № 86). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1966. с. 67.
- ↑ а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. II (от фонд № 28 до фонд № 86). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1966. с. 66.
- ↑ а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 483.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 572.
- ↑ „Български възрожденски книжовници от Македония. Избрани страници“, Издателство на БАН, София, 1983, стр. 119.
- ↑ Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 181-183.
